сряда, 28 февруари 2018 г.

резултати

Днес видях резултати!
Резултати от всичко, което правя, за да постигна поставената цел. Силно е усещането, да знам, че съм на правилния път. Изключителна мотивация да продължавам напред. Мотивация да пазя навиците си и да си създам нови.

Един от най-хубавите ми навици е приема на течности. Пия бистра водица, изворна. Пия топъл или студен чай, билков. Много е лесно и удобно. На бюрото до мен винаги има кана с вода и чаша с чай. Има и приложения за телефона, които напомнят, че е минало време и е време за вода. Изключително удобно е, когато съм се залисала в ежедневието.
Хайде... на чая... Букет от най-слънчеви треволяци :)



.

петък, 16 февруари 2018 г.

ден за движение

Почти цяла седмица, не съм идвала насам.  Истината е, че ми се идваше, но не успях да се организирам. Но не мога да пропусна днешния рекорд.
Прекрасно време - пролет във всяка тревичка, във всяко клонче. Пролет в слънчевите лъчи, в синия безкрай небесен, в закачливи песни на птички, в речния бързей.
Днес ми се случиха две разходки. И все с приятна компания.
Сега усещам лека умора, но пък много приятна. Доволна съм от движението. Все пак 16 000 крачки са си хубаво нещо :)
Усещането, че идва  пролет е особено. Едно такова - шарено и подвижно. Топло, изпълнено с желания, с устрем и живот.
Хубав ден...
За малко да забравя... Тибетските упражнения отново са част от дните ми. Един хубав навик се завърна :)
Време е за Сънчо. Защото от тази вечер започвам да си лягам рано. Каквото и да значи за всеки...
Лека нощ!



.

неделя, 11 февруари 2018 г.

неделно-вечерно

От известно време се опитвах да вляза в Зоната. От началото на годината си имам компания и е по-лесно. Признавам, че има дни в които сме около Зоната, но в повечето сме стриктни.
Миналата седмица приех ново предизвикателство. Реших, че мога да съчетавам новите правила със старите.  Истината за мен е, че когато храненето е балансирано - с протеини, въглехидрати и мазнини, нещата са далече по-контролируеми.
За съжаление,  закъснявам с вечерята. Сутрин ми е трудно да ставам и спя до по-късно.
Ето и тази вечер окъснях. Но пък ходихме на разходка. Чувствам се добре, но явно трябва да намирам друго време за тези разходки. Тези, вечерните разходки са ни друг хубав навик, който от началото на януари се опитваме да възстановим. За сега успеха е по-скоро променлив. Но нека не съм максималист, все пак е важно старанието. Ето, тази вечер ми беше студено и изобщо не ми се излизаше, но съм истински горда със себе си, че надвих онова гласче дето ми викаше: "я си полежи, топло е, къде ще ходиш..."
Такова ми е сега. Малко виновно /ама малко, защото знам, че не трябва да се съдя прекалено, а да се поправя/, малко гордо, все пак надвих мързела си, и малко мотивирано да продължавам напред, Иска ми се да е повече мотивацията ми. Надявам се, че утре ще я намеря...
Разбира се, че ще я намеря!
Лека и топла нощ!


.

сряда, 7 февруари 2018 г.

проекти

Цял ден, мисълта, че съм започнала нещо ново, което съм сигурна, че ще е успешно, ме държи в едно особено настроение на еуфория. Хич не е лошо  ;)
Усмихвам се, усмихвам се...
За сега е най-важно, че "идейният проект" е готов. Огледан е, обсъждан е /до някъде и самообсъждан, но то няма лошо, де ;) /.
Готов е и "техническият проект".
Сега предстои реализацията му.
А реализацията може да бъде и забавна. Днес, а се надявам да не е само днес, забавният момент ме мотивира да правя... още нещо...
Може би отдавна не съм се чувствала по подобен начин. Усещането е като за постигнат успех. Може би е хубаво да го запазя за по-дълго. А ако успея да си го викам по желание... още по-добре.
Разбира се не всичко по проекта ще е от кота нула. В началото на годината отново влязох в правия път. Така, че основите са поставени. Успях да си възвърна няколко хубави навика. Сега ще продължавам да надграждам. Скоро ще имам още хубави навици, които ще бъдат част от ежедневието ми. Други ще бъдат надградени. С една дума - развитие!
Навън е необичайно топъл февруари. Време - какво да му намирам кусури? По-добре е да се възползвам от всяка възможност, която ми се предоставя дори и от времето.
Харесвам си зимния навик да пия чай от буренчета ;) Навик, който при мен е целогодишен.
Сега пак ми е време. Отивам да си запаря най-новата комбинация, която ще си измисля. Защото аз никога не пия един и същ чай.
Топла вечер!


.

вторник, 6 февруари 2018 г.

реалност

Тази вечер се изправих пред реалността...
Истината е доста стряскаща...
Видях снимка... моя...
Това съвсем не е това, което виждам в огледалото. Нито това, което "виждам", че съм.
Емиии...
Още една причина да е по-силна мотивацията ми в това, което съм започнала. Или по-скоро продължила. Продължавам с връщането на хубавите ми навици в ежедневието ми. И без отклонения. Изобщо нямам време за колебания, а само за действия!
Наистина ме чака сериозна работа... Да, работа ще е!
Ще успея!
Защото го ИСКАМ!
Защото искам да да бъда ЗДРАВА!
Защото искам да се чувствам неограничена от излишествата, които нося сега!
А бе, ИСКАМ промяната!
ИСКААААМ!!!
Знам, че Мога!
Имам половин век зад гърба си... Нищо не може да ме спре, да ме отклони от това, което Аз искам!!!
И така...
Сега си лягам, а от утре съм човек с ясна посока, с прав Път напред. И никакви, ама никакви, отклонения!!! Мога!

Лека нощ!

п.п. Днес бях на разходка. Една от поредните, в които използвах хубавото време.
Разходките ще продължат, но в никакъв случай няма да останат само разходки. Трябва да има повече. И ще има...
Лека...


.