След почти четири месеца съм отново тук.
И не, не съм бездействала и безидействала през това време.
Имах пълни дни и месеци с разнообразие, с дейности, с отговорности, с емоции най-различни.
Да, продължавам с хубавите си навици.
Вече не правя нещо на всяка цена, защото трябва. Правя нещата защото искам, защото ми харесва. И те, нещата, ми се получават. И резултати има...
Важно е човек да учи нови неща. И е по-добре да ги понаучи по-задълбочено. А когато стигне до дълбини непознати и непонятни за него, няма нищо лошо да потърси помощ. Е, потърсих... И намерих...
Признавам, че физическата ми активност бе недобре балансирана понякога, недобре структурирана. Но от две седмици в тази посока си имам ментор. Човек, който знае, може, споделя и помага. Споделяла съм, че си имам един кростренажор на терасата, който по-често е самотник. Сега вече знам защо. Защото не съм знаела кога и как да го използвам, за да ми е приятел. Вече седмица и половина той ми е добър приятел и се разбираме чудесно всяка сутрин. Защото сега срещите ни са основани на грамотност, а не само на ентусиазъм.
Разбира се и храната ми претърпява промени. Но основното вече го правя. Създадох си доста добри навици и при храненето.
Чувствам се истински удовлетворена от това, което правя за себе си.
Време ми е за следобедна доза чай.
Скоро пак ще дойда тук...
.
Направих някои опити.
Засякох с хронометър кое занимание колко време ми отнема. Напоследък правя голям брой навеждания. Гледах един клип, в който се обясняваха ползите от тези движения. Стори ми се лесно и да, наистина ми е лесно. Вече правя 100 повторения за 3 минути и 30 секунди. За сега правя и втора серия от 100 повторения след около минута почивка. И най-интересното е, че времето е същото. Навежданията са идеално раздвижване и получаване на гъвкавост и енергия. След двадесетото навеждане тялото сякаш влиза в друг "режим" и темпото само си идва. Със затворени очи, усещам как увлича... Усещането е, че мога така до безкрайност да продължавам.
Неотдавна си засякох продължителността и на тибетските упражнения. Оказа се, че 7-8 мин са необходими за тибетските ритуали, които са изключително силно енергийно въздействащи. До сега се доверявах на прочетеното, че са необходими 10-15 минути. Как да не съм доволна? :)
За планк 3 минути са необходими за серия от 3 пъти по 30 секунди задържане и 30 секунди почивка /която може и да намалява/
Петминутката за японския масаж и още пет за почивка след това, носи изключителна лекота и подвижност на всички стави.
Виброгимнастиката е точно 70 секунди, които отделени три - четири пъти през деня, могат да направят чудеса и за вените, освен другите ползи.
Оказва
се, че за такива, уж малки неща, които оказват голямо въздействие върху
човека, не е необходимо много време и оправданията- нямам време, изобщо
не действат.
И
като се замисли човек колко минутки губи тук и там, де съзнателно, де
без да го осъзнава...
А колко малко трябва, за да се почувства човек
Човек.
И никакви оправдания!
А аз наистина не мисля да си търся оправдания за липса на време.
.
Пролетта ме вдъхновява...
За всичко!
Вчера и днес посрещам изгрева край реката в компанията на велосипеда и с десет километра се подготвям прекрасно за предстоящия ден.
Вчера, следпразнично и следтравмично, поднових тибетските упражнения. Вчера с петнадесет повторения, а днес с максималните двадесет и едно. И имах усещане, че мога да направя поне още толкова без проблем.
Това усещане е силно, мотивиращо, радващо.
Резултатът е, че имам желание за създаване на още хубави навици. Но за тях повече ще си кажа друг път, че днес... трябва и да се поработи ;)
Спорен ден!
.
Следпразнично мотивацията за движение е голяма.
Още повече, че тази сутрин много се харесахме с кантара. Дори следпразнично ме радва ;) Това си е още мотивация. От където и да го погледнеш...
Днес е повече от хубав пролетен ден. Не е за изпускане и не го изпуснах. Много съм доволна. Изпълнена съм с енергия. А това много ми харесва.
Отново бях в компанията на велосипеда, вярна дружка ми е.
Пролетта е в силата си - ароматни цъфнали храсти, дървета раззеленяващи се с часове, нацъфтели треви, пчелички жужащи от цвят на цвят, песни на влюбени птици, реката забързана тича...
Естествено е да имам намерения и за следващите дни. Обещавам си да не пропускам нито ден без активно движение. Сега, когато травмата ми отминава, идеите са много. Че кой друг да има идеи много, ако не аз ;)
.
Д
а, спокойно ми е.
Тогава защо и какво има да му мисля?
Защото съм си такава... мислителка някаква... То е и добро, ама е и зло понякога. Иска ми се някога да не мисля. А да се "водя" по правилата на други. Да, ама... имам навици да мисля...
Мисля, че се понаучих да се храня балансирано в повечето си дни. Изключенията са много редки. Има някои нетипични моменти, но... имат си доста разбираеми причини - месечни хормонални лудории.
Истина е, че кантарът не ми е приятел в последно време. Но знам, че правя необходимото. И знам, че резултати ще има. Някой ден... И той не е далече. Затова съм спокойна. Имам нужда от това спокойствие.
Сега е времето за светлите пролетни празници. Предстоят дни, в които, със сигурност, ще се промени начина ми на хранене, който бях постигнала в последните седмици. Но съм уверена, че прегрешенията ми ще бъдат сведени до минимум. И друг път съм устоявала на изкушения и съм минимализирала последиците от подобни празници. Значи - мога и сега.
За съжаление и тази година не се разминах със зимното падане. Но се случи миналата седмица, когато вече нямаше ни сняг, ни лед, а само дъжд и кал. Срам ме е, хич не е за хвалба, ама това е реалността. Трудно понасям принудителното обездвижване. Надявам се, че след празниците ще съм във форма - достатъчно добра, за да си увелича най-сетне ежедневните активности. Пролетта е най-мотивиращия сезон за повече движения. Не искам да я пропускам.
С някакви такива, спокойни размисли, се отправям към края на деня. Ден, в който си посвърших доста работа и удовлетворена отивам да гушкам Сънчо :)
Лека нощ!
.
Пролетта иде и на мен ми е все по-леко.
Не само физически. Физическите измерения на промяната не са големи, но другите са наистина големи.
Виждам, че резултатите се задържат и продължават в правилната посока.
Имаше момент, в който варирането на резултатите ту надолу, ту нагоре, ми тежеше. Тежеше на мислите, на настроенията, на намеренията. Нима можеш да летиш в мечтите и намеренията, когато виждаш, че каквото и да правиш всичко си е същото. Или почти същото, което не дава крилата, от които имаш нужда.
Допускам, че настроенията са били породени от танца на хормоните ми. Но така или иначе, трябва да се укротят, за да мога да изпълня Решението си. И май се кротнаха... за сега...
Направих и промяна. Вечерята е лека и около 19 часа. Това, което добавих е 15 грама протеин на прах с около 200мл вода, който се хапва при лягане. Лягането ми е около 23 часа.
Не на едно място съм чела, че е хубаво последното ядене да е предимно протеиново. И поне на три места, на които вярвам, има препоръка за прием на нещо малко и протеиново преди сън.
Вече десет вечери преди лягане хапвам протеина и... има разлика.
Напълно възможно е да има и плацебо ефект, но дори и да е така, важното е, че е в посоката, която ми харесва. Чувствам, че се наспивам по-лесно, имам повече енергия през дните, кантарът е дооста по-благосклонен. Вярно, че и храненето ми е по-стриктно, но мисля, че и то е такова, поради същата причина.
И няколко думи за закуските ми: От десет дни закусвам едно и също - протеин, мака, рожков, бадеми или орехи и ябълки. Преди тези дни имаше още пет-шест дена, когато вместо ябълка беше печена тиква /разбира се без захар/. А днес направих промяна - ябълките са вече ябълки и малини :)
А малините са от миналото лято, подбрани собственоръчно и във фризера.
И не бива да пропускам, че в последната седмица имах повече разходки сред природата, имаше съботно-неделен агрофитнес, както и навиците с тибетските упражнения са устойчиви, а също и някои други по-нови навици.
Това е...
Пролетно ми е... Леко ми е...
.
Днес видях резултати!
Резултати от всичко, което правя, за да постигна поставената цел. Силно е усещането, да знам, че съм на правилния път. Изключителна мотивация да продължавам напред. Мотивация да пазя навиците си и да си създам нови.
Един от най-хубавите ми навици е приема на течности. Пия бистра водица, изворна. Пия топъл или студен чай, билков. Много е лесно и удобно. На бюрото до мен винаги има кана с вода и чаша с чай. Има и приложения за телефона, които напомнят, че е минало време и е време за вода. Изключително удобно е, когато съм се залисала в ежедневието.
Хайде... на чая... Букет от най-слънчеви треволяци :)
.
Почти цяла седмица, не съм идвала насам. Истината е, че ми се идваше, но не успях да се организирам. Но не мога да пропусна днешния рекорд.
Прекрасно време - пролет във всяка тревичка, във всяко клонче. Пролет в слънчевите лъчи, в синия безкрай небесен, в закачливи песни на птички, в речния бързей.
Днес ми се случиха две разходки. И все с приятна компания.
Сега усещам лека умора, но пък много приятна. Доволна съм от движението. Все пак 16 000 крачки са си хубаво нещо :)
Усещането, че идва пролет е особено. Едно такова - шарено и подвижно. Топло, изпълнено с желания, с устрем и живот.
Хубав ден...
За малко да забравя... Тибетските упражнения отново са част от дните ми. Един хубав навик се завърна :)
Време е за Сънчо. Защото от тази вечер започвам да си лягам рано. Каквото и да значи за всеки...
Лека нощ!
.
От известно време се опитвах да вляза в Зоната. От началото на годината си имам компания и е по-лесно. Признавам, че има дни в които
сме около Зоната, но в повечето сме стриктни.
Миналата седмица приех ново предизвикателство. Реших, че мога да съчетавам новите правила със старите. Истината за мен е, че когато храненето е балансирано - с
протеини, въглехидрати и мазнини, нещата са далече по-контролируеми.
За съжаление, закъснявам
с вечерята. Сутрин ми е трудно да ставам и спя до по-късно.
Ето и тази вечер окъснях. Но пък ходихме на разходка. Чувствам се добре,
но явно трябва да намирам друго време за тези разходки. Тези, вечерните
разходки са ни друг хубав навик, който от началото на януари се
опитваме да възстановим. За сега успеха е по-скоро променлив. Но нека не съм максималист, все пак е важно старанието. Ето, тази вечер ми беше студено и изобщо не ми се излизаше, но съм истински горда със себе си,
че надвих онова гласче дето ми викаше: "я си полежи, топло е, къде ще
ходиш..."
Такова ми е сега. Малко виновно /ама малко, защото знам,
че не трябва да се съдя прекалено, а да се поправя/, малко гордо, все
пак надвих мързела си, и малко мотивирано да продължавам напред, Иска ми
се да е повече мотивацията ми. Надявам се, че утре ще я намеря...
Разбира се, че ще я намеря!
Лека и топла нощ!
.
Цял ден, мисълта, че съм започнала нещо ново, което съм сигурна, че ще е
успешно, ме държи в едно особено настроение на еуфория. Хич не е лошо ;)
Усмихвам се, усмихвам се...
За сега е най-важно, че "идейният проект" е готов. Огледан е, обсъждан е /до някъде и самообсъждан, но то няма лошо, де ;) /.
Готов е и "техническият проект".
Сега предстои реализацията му.
А реализацията може да бъде и забавна. Днес, а се надявам да не е само днес, забавният момент ме мотивира да правя... още нещо...
Може би отдавна не съм се чувствала по подобен начин. Усещането е като за постигнат успех. Може би е хубаво да го запазя за по-дълго. А ако успея да си го викам по желание... още по-добре.
Разбира се не всичко по проекта ще е от кота нула. В началото на годината отново влязох в правия път. Така, че основите са поставени. Успях да си възвърна няколко хубави навика. Сега ще продължавам да надграждам. Скоро ще имам още хубави навици, които ще бъдат част от ежедневието ми. Други ще бъдат надградени. С една дума - развитие!
Навън е необичайно топъл февруари. Време - какво да му намирам кусури? По-добре е да се възползвам от всяка възможност, която ми се предоставя дори и от времето.
Харесвам си зимния навик да пия чай от буренчета ;) Навик, който при мен е целогодишен.
Сега пак ми е време. Отивам да си запаря най-новата комбинация, която ще си измисля. Защото аз никога не пия един и същ чай.
Топла вечер!
.
Тази вечер се изправих пред реалността...
Истината е доста стряскаща...
Видях снимка... моя...
Това съвсем не е това, което виждам в огледалото. Нито това, което "виждам", че съм.
Емиии...
Още една причина да е по-силна мотивацията ми в това, което съм започнала. Или по-скоро продължила. Продължавам с връщането на хубавите ми навици в ежедневието ми. И без отклонения. Изобщо нямам време за колебания, а само за действия!
Наистина ме чака сериозна работа... Да, работа ще е!
Ще успея!
Защото го ИСКАМ!
Защото искам да да бъда ЗДРАВА!
Защото искам да се чувствам неограничена от излишествата, които нося сега!
А бе, ИСКАМ промяната!
ИСКААААМ!!!
Знам, че Мога!
Имам половин век зад гърба си... Нищо не може да ме спре, да ме отклони от това, което Аз искам!!!
И така...
Сега си лягам, а от утре съм човек с ясна посока, с прав Път напред. И никакви, ама никакви, отклонения!!! Мога!
Лека нощ!
п.п. Днес бях на разходка. Една от поредните, в които използвах хубавото време.
Разходките ще продължат, но в никакъв случай няма да останат само разходки. Трябва да има повече. И ще има...
Лека...
.
Тя вече е тук. Новата година...
И някак си ѝ прилягат обещанията, намеренията, надеждите и настроенията за нещо ново. А то, новото, е винаги позабравено старо.
Така, че е време да поизтупаме праха на доброто позабравено. Време е да подредим мечти и намерения. Време е за обещанията за постоянство, най-вече.
И както му приляга за начало, днес съм стриктна в дейностите дето съм си наумила и поподредила.
И като за начало след празници безкрайни, две седмици понякога безкрай е, време ми е за детокс. Този път ще бъде малко по-различно. В три седмици ще се проточи. За да бъде по-цялостно и ефективно.
От днес и с повечко движение се възнаградих. Реших да използвам домашните възможности. С малко идеи от тук и там и въображение в по-голяма доза, смятам, че ще се получи ефекта търсен.
Знам, че твърде малко са успешните закани "от Нова година...". Но сега не е точно така. Това не е начало, а продължение. Едно продължение след дни на повече или по-малко отклонения от мисли и дела в посоката избрана. А посоката съм си избрала преди доста време и само постоянството ми изневерява на моменти. Ама време е и то да се кротне при мен. Така, де... При мен му е добре, защо ще бяга, я? ;)
Доволна съм от днешния ден до тук. Има още няколко детайла, за да се брои успешен. Но има още време, ще се случат с настроение.
И така, малко обобщение да си направя. В денят ми има сутрешен лимон с вода гореща, повече чай от билки най-любими и повечко полезни, плодове в количества умерени, зеленчуци в дози предпочитани. На къде без повечко движение. Сънят ми трябва се подреди и ранобудност да ми донесе. Това е грижа за следващите дни.
Най- важното е да успея да се снабдя с достатъчно позитивни мисли и настроения. Не е трудно, важното е да успея да броя поне до пет, макар, че десет е за предпочитане, а е и доста препоръчвано, преди да... посегна към нещо, за което после ще съжалявам. А, и по-важно е да не се самообвинявам и да изпадам с самосъжаления след някое прегрешение ;) Все пак човек съм, грешен ;) Ще се старая да не трупам... много грехове :) :) :)
Така...
Честита Нова година!
Да е здрава, вдъхновена, с постоянство надарена!
:) :) :).
