четвъртък, 26 февруари 2015 г.

големи крачки

Късничко е, ама... пак не си направих "малката крачка" с ранното лягане.
Затова пък ще пиша за големите ми крачки, които ще ме заведат до целта, смисъла...
Както и да ги мисля, те всичките големи са съставени от много малки. И колкото повече малки, толкова са по-големи големите.
Една голяма крачка е показанието на кантара ми да бъде 63...
Друга голяма крачка е да се занимавам с природолечение, Шуслерова терапия, хомеопатия и подобни...
Голяма крачка е да си направя градина за билки не само за лична употреба, а и с цел доходи. Тя е свързана с друга крачка - същото за по-странни зеленчуци и плодове.
Друга голяма крачка е да се събуждам и да се чувствам щастлива, цяла и завършена...
Крачки, крачки...
Само аз мога и трябва да си ги правя... Ама...
То, крачките са хубаво нещо. Но те си имат и посока. И ако в кръг се не завъртят може и да достигнат целта...
Повече мисли за утре си оставям...
Лека нощ!

.

вторник, 17 февруари 2015 г.

малките крачки

И така...
Не съм си забравила мислите от последните дни, в които търсех малки крачки, които да ме водят към по-добро себеусещане...
Крачки и крачки. Големи, малки, по-малки и най-малки. Сигурно е нещо сбъркано в мен, а и в човеците, защото винаги /ама наистина винаги/ искаме веднага да сме слаби, веднага да сме красиви, веднага да сме умни. Да, де, ама Създателят не ни е планирал нещата, каквито и да са те, да се случват веднага. Постепенност. Това е паролата. Ама тя върви и с друга - постоянство. Лика прилика са си.
Когато човек /в тая частност и аз ;)/ се опита "веднага" да направи нещо, се пада от високо. Щото не можеш да летиш преди да си се научил да ходиш. Или пък изобщо не се пада, защото няма никакво движение.
След гореописания процес следва поумняване /поне за някои, а други ще имат втори и N-ти опити/. Поумняването може би се състои в целенасочени размисли към планиране. Планиране на малки крачки, които ще доведат въпросния човек до целта.
Може би всеки ден се правят такива крачки, но май не винаги знаем за тях. И не се стига до етапа на "постоянство". Но пък има едни други крачки, които са съвсем съзнателни, планирани и дори си имат време в дните.
В опит да си измисля най-най-малката ми възможна крачка, се улових, че мисля в много посоки, ако изобщо може да се каже по този начин разпиляването на мисълта ми. Опитвам се да я накарам да си мисли за едно, ама тя мисли, мисли, па хукне на друга посока. И пак мисли, че посоката е по-вярна. Докато се поразходи и пак се върне на първото мислене...
Малка крачка е сутрешната разходка, независимо от времето.
Малка крачка е литъра запарен чай от ароматните ми летни билки.
Малка крачка е пчелния прашец, който ми е чудесно предястие за закуската :)
Малка крачка е опита да се усмихвам на все по-малки неща.
Малка крачка е алтернативното дишане, което се опитвам да поставя в графата - постоянство.
Сигурна съм, че малка крачка е и отказа ми на месо.
Малка крачка е опита ми да добавям към всяко ядене някакъв протеин.
Малка крачка може да е редовната ми среща с кростренажора ми.
Малка крачка е опита ми да си лягам преди 22:30
Малка крачка е времето от 10-тина минути преди лягане, когато си правя рейки и си представям една доволна, усмихната, стройна жена, Една щастлива жена...
Малка крачка... малка крачка...
Толкова са много...
Спирам до тук, защото ако продължа може и утре да стане :)
Лека нощ!

 .

неделя, 15 февруари 2015 г.

и пак е неделя

Пак е неделя.
Харесах си я за ден на чай и сокове.
Ден за разчистване на компютъра и на мен :)
Отминалата седмица, по разни причини - предимно метеорологични, беше без сутрешните разходки. Следващата седмица е с планове различни. И още утре, по понеделнишки ще започне.
Студено ми е. И ми се спи. Въпреки, че днес поспах и доста полежах с книга.
Сигурно така трябва да е. Може би организма ми иска така. Струва ми, че все по-често го разбирам и все по-често го слушам.
Знам, даже сигурна съм, че утре ще е изпълнен денят ми с много, страшно много енергия. И ако нещо днес не съм свършила - утре ще го свърша умножено поне по три. Знам го...
Знам го... с някакво особено знание. Знание, което си нося в мен. Което сякаш винаги си е било там, но сега страницата се отваря...
Време е...
Лека нощ!

.

неделя, 8 февруари 2015 г.

неделна вечер

Пропуснах пълнолунието. Така се случи, че други задачи се появиха, несъвместими с детоксовите ми навици. Избрах си неделята за разтоварване. Планирано и изпълнено е.
Денят си е зимен, предполагащ избор на домашната топлина. Нямаше да е излишна и някоя разходка, но... По-добре да не се правя на герой. Геройството ми нека е постоянството. А няколкото сутрини, които ще си стоя в къщи, едва ли ще нарушат навиците, които вече няколко месеца се случват.
Днешният ден е с доста неделно настроение. Леко мързеливеещ. Ама само леко, защото пък свърших някои домакински работи, дето си чакаха... и чакаха реда :)  Имах си време и за следобедна сиеста. Почетох доста от книгата си. Прочетох и събрах доста идеи в нета за хранене и интересни рецепти. Едва ли ще изпълня много от тя, но те дават доста идеи за разнообразие и полезни хранителни навици.
Сега, по вечерно време, съм настроена за по-ранно лягане. Няма причина да не го направя. Един по-горещ душ, за да засили ефекта на детоксикацията и... скоро ще прегръщам Сънчо.
Имам няколко идеи за утрешно захранване. Разбира се, че утре не е подходящо за много импровизации, но все пак са възможни.
Последните дни си мисля по един въпрос: каква или какви са най-малките крачки, които мога да правя, и които ще ме водят към по-добро себеусещане?
"И най-дългото пътешествие започва с една малка крачка." - Лао Дзъ
Сигурна съм, че правя доста малки крачки. Те ме водят по Пътя ми. Понякога доста успешно, а понякога не толкова. Може би защото бързам? Иска ми се да направя по-голяма крачка, за която не съм готова?
Сигурно още малко ще си помисля. А после искам да го напиша, за да си го имам подредено :)
Лека неделна вечер!
С желание за пролет...

.