празничен мързел

Даааа...
Предпразници, празници, следпразници...
Домакинска работа колкото си щеш, че и повече от обичайно, но то си е в нормата за такива дни.
Мързелът се отнася за действията, отнасящи се лично за мен. Време, въпреки другите дейности, бих могла да намеря, ама... нали си е  мързел...
Едно от малкото неща, които все пак успявам е да пия вода. Видът на водата е чист или билкова отвара. Дори сега дадох инструкции на децата да си направят свои комбинации, а аз от всичките ще пия ;) /нали споменах за мързел ;)/
Другото добро нещо за мен е, че сутрин започвам с плодове, въпреки всякаквите изкушения във вид на щрудели, баклави, сладки... Оказа се, че няма любители на райските ябълки, затова сама им се наслаждавам.
Не знам колко е добре, но си мисля, че няма да е голям проблем ако за десетина дни не си изпълнявам напълно програмата, препоръчана ми от д-р Михайлов.
Но чувствам, че вече ми е проблем обездвижването и в най-скоро време това трябва да го променя въпреки всичките си мързели, мързелчета и мързелища. От толкова време все се каня да започна нещо по-сериозно и постоянно, че е време да се засрамя.
Утре ме очаква малко път, а после ще сме в по-ограничен състав до Новогодишното време. Ще трябва, наложително е, да помисля и да започна нещо, с което да залича всички проявления на мързела у себе си.
Дааа... Следобедни, предпразнично-разбъркани настроения и размисли се мотаят край мен и в мен... Отивам да прецедя чайовете, че се оказва сложна задача за наследниците ми ;)
Време е за следобедния чай ;)

.

денят след детокс

Важен е денят след детокс.
След три дена на цитрусови сокове е правилно да се помисли какво ще е захранването. Препоръките на доктор Атанас Михайлов са за по-въглехидратен обяд и подобна вечеря, като за нея е допустима извара.
Избор има  и то не малък. Днес избрах картофки на пара, объркани в тигана със сусам, слънчоглед и малко зеления. Все още ми се намират чушки, малко позавехнали, но със сигурност много истински. Свежест на обяда ми придадоха. 
Денят започна с чай, с пчелен прашец - накиснах си го снощи. По някое време райска ябълка за начало. Към 11 часа - овесени ядки с добавки от трици,  ленено семе и лъжичка мед. Това е закуската,  която препоръчва д-р Михайлов не само за дните след детокс. Пшеничните трици се добавят, за да може калция, който се намира в овесените ядки, да се усвои по-пълноценно.
Това е една много лесна, засищаща и лека закуска, която вече много редовно присъства в деня ми.
До тук това за днес е.
Другото.. е предстоящо.

.

вече е трети ден

Да, вече е трети ден на детокса ми по пълнолуние.
Вторият ден мина повече от успешно ;) С толкова много енергия се намерих привечер, че... като ме хвана една муза из кухнята. И... замириса на Коледа ;) Прииска ми се даже сняг.
Днес вече съм си пресполовила соковете. Свикнах със студеното. Или поне не ми е много неприятно. След малко ще се поразходя.
След снощната муза в кухнята беше бомба паднала. Истина е, че снощи, или по-скоро в много ранни часове, не ми се прибираше нищо. Все пак един след полунощ си е за леглото, не да мия в кухнята. Ама тази сутрин, по-вярно е да се каже - преди обед, енергия и муза пак се събраха, та сега си имам кухня изрядна, че и за обед сготвих. За другите. Ще бъдат изненадани от манджата, ама то и полезности по-често трябва да приемат. /малеее, как го казах.../
Бягам от тук, че искам още много работи да свърша.
Да... страничните ефекти на детокса са това ;)

.

отново първи ден

Отново е първия ден на месечния детокс по пълнолуние. И аз съм тук. Стартирах успешно в не много ранно утро. Но по-важното е, че е успешно.
За пореден път си доказвам и съм особено доволна от следния факт: В дните на детокс нямам никакъв проблем да готвя за другите. Дори някаква особена муза ме привлича в кухнята. Сега в кухнята обядват. Нарязах им салата от прясно зеле и цвекло. За месоядните приготвих гювеч със зеленчуци и месо. За вегетарианката сварих картофи на пара и в тиган ги пообърках за много кратко със семенца разни. Даже ги хареса, нищо, че "варени картофи не обичам". Добре де, обещавам да не прекалявам, но си мисля, че стават идеални за захранване след дните на детокс ;)
Днес няма да сложа снимка на сокове или лимони. Защото искам да се усеща... Коледния дух, каквото и да значи. Пък дано и покрай мен се позавърти ;)
Докато пишех по-горе, за онзи факт, се замислих защо не е така лесно и в другите ми дни. Осъзнах, че няма причина да не е  така и в тях. Значи само от мен зависи да си го направя така. Обичам, когато нещата зависят само от мен.
До тук почти два литра сок съм изпила, имам още толкова. Но имам в изпълненото и около литър и половина чай. Изпих си го топъл. Първо си направих сама, а после се включих в сметката за чай на наследника, който си избра разни бурканчета и се получи много ароматен чай. Е, добре де, и аз мъничко помогнах със съвет :) Ама то така се започва... ;)
Сега, след сутрешно-обедното шетане се замислям как да го продължа деня. Дали... да не полегна? Не, не е добра идея, изобщо /за сега/ не ми се спи. Май пак ще пошетам, тя... женската... край няма ;)
По-добре е да използвам енергията, която дните на детокс ми дават...
:) :) :)

.

в очакване

В очакване на пълнолунието съм и този месец. Радвам се, че тази година пълната луна е в дни по-удобни от миналия декември, когато се случи между празниците.
Това лятно цвете ме усмихва и ми носи днес много настроение. Едно такова е... нестандартно и чаровно... като мен ;) /хи хи хи/
В това, все още ранно утро, съм на вълната на намеренията. Намерения да пообиколя няколкото магазина за по-свестни плодове и по-нормални цени. За да бъда готова в ранното утро на неделята и да започна подготвена първия ден на детокса по пълнолуние.
Що се отнася до подготовката на мислите ми - готова съм :)  От седмица вече си го мисля. Не е кой знае какви сложни мисли. Просто съм готова. Очаквам неделния ден с нетърпение даже.
Мисля, че от този детокс очаквам твърде много. Не се съмнявам, че всичките ми очаквания ще бъдат оправдани.
След този детокс предстоят много празници. Много искам и знам, че е възможно да не допусна издънки.
В първия ден на новата година ще е новолунието. Не знам защо, когато миналия ден го научих  /видях лунния календар/ почувствах нещо особено за този ден. Особена надежда и увереност за успешен старт. По принцип съм скептично настроена към дата - първи, към понеделник, към деня след рождения ден... Сега е нещо по-различно. Не мога да го обясня. По-добре е и да не опитвам. Мислите ми толкова са много, че пак ще се запетлеят дето не трябва :)
Важното за днес е, че ми предстоят три дни детокс и ги очаквам... с нетърпение.
А днес... как ми се започва от днес... но няма смисъл.
Хайде, смисълът ще го намеря в нещо друго.
Време е денят си да осмисля :)

.

миниотчет и намерения

Мъничък отчет - само за ден първи на тази седмица.
Успешен беше този ден отминал.
Нямам обяснение, но бях намалила неусетно приема на течности. Под течности разбирам бистра водичка и чай, но билков. Други видове чай - може, но по-добре да не се броят за необходимото количество на течностите. Е, не стоя с мерителна чаша и да меря всичко до милилитър, но... то се забелязва кога съм забравила течностите.
Доброто в отминалия ден е, че неусетно си набавих доста от така важните за всеки течности. Под формата на билков чай...
И сега, за начало на деня, литър и половина отвара е готова. Сложих си цвят свирчовина, липа, лофант. Туй ще да е доза първа за деня, а после нещо друго ще си запаря.
Разнообразието дори и у дома е толкова голямо, че мога да пия всеки ден съвсем различен чай или комбинация от разни билки. Мисля, че това ми харесва. Вероятно съм имала периоди само с един вид чай, но със сигурност не са били за дълго. Дори сега се сещам... в зората на моята самостоятелност, винаги си имах под ръка поне по две - три опаковки различен чай. Със сигурност не съм ги пила по литър тогава  ;)
Като си спомних за онова време,  сетих се, че тогава пих за първи път кафе. За петте години на студентството съм изпила точно две кафета. Първото беше по време на заверка, когато с колеги се разбрахме да работим до късно. Някой обеща да направи кафе, от което на никой няма да му се спи. Хубаво, ама... пихме го кафето и... заспах още преди полунощ... Тук е момента да отбележа, че по друго време без проблеми си работех до два-три часа след полунощ. Второто кафе изпих по време на сесия... след обещание, че ще бъде най-силното кафе и ще учим... учим... Ефектът за съня ми беше същия... Ясно ми стана, че кафето не е за мен. Още повече, че дори на вкус не ми харесваше :) Минаха доооста години, в които не съм опитвала тази напитка. Преди шест-седем години имаше период в който ми се случваше по две-три кафета в месеца да изпия. А в последно време... май не се сещам кога пих за последно ;)
Сега си предпочитам чайчетата. Сещам се за една препоръка, за този който пие кафе. Намирам логика в нея, затова ще я кажа: Кафето има диуретично действие и за всяко изпито кафе се полага по чаша вода, за да не се допусне обезводняване на организма.
Имам си едно разбиране, че обезводняването ни е проблем. На всички. Защото когато вече усещаме жажда, това означава, че организма е обезводнен. А когато не пием вода и не сме жадни - то вече сме много обезводнени. Има теория, че обезводняването води до един куп болести... Приемам тази теория, звучи ми логично.
Ехеее, колко се увлякох ;)
Отивам си за чая.
И денят да е успешен...

.

чай за понеделник

След рибния ден в петък... След неделен рожден ден... Време е...
Време е за оризов ден. Усещам как тялото ми го иска. А духът още повече.
С утрото започвам го. По-точно е, че започнах го от снощи с мисъл. Приготвих чай от билките домашни. Домашни са ми. Аз си ги отглеждам. В лехата ми за билки. Скоро предстои й разширение. Но за туй друг път ще се хваля ;)
Да се върна на денят си днешен. Оризът се вари. От кафявия, естествено е. Литър и половина, като за начало, чай запарих си. Ябълките ще си чистя през деня. Нямат нищо общо със купешките - еднакви, гладки и лъскави. Нашите са си различни, вече леко поспарушени, някои са наранени, други леко криви. Но вкусът е истински...
Хайде, стига за сега. Знам си се, като започна, може и до пладне тук да драскам. По-добре ще е да посвърша нещо за общото благо домашно ;)
Още по-добре ще е да походя малко и навън... Нека се постопли още малко :) Обещаващо е...
Ден успешен да е...

.

плодово-оризов ден е

Ред е на оризов ден...
С плодове...
Заредиха се празниците.
Започна се с парти с колегите.
Аз съм си доволна. Бях си поръчала вегетарианското меню със зеленчуци разни на сач. Учудващо, но шопската салата си имаше вкус на добри зеленчуци. 
Колегите поливат с ракия и вино. Аз направих своя избор с бистрата водичка.
Много късно лягане, което се изроди в ужасно късно ставане. И още съм до... никъде.
Но оризът ми вече е готов. Изпих два чая и райска ябълка си хапнах. Време ми е за пчелния прашец.
Обаче... нещо ми се не мърда. Ама ще се стегна и... пак ще се получи движението ми и в днешния ден.
Утре е Никулден. Ще бъде рибен ден. Въпреки, че избрах вегетарианството за начин на хранене, не мога да се откажа от рибата. Обичам си я, а е и полезна. Разбира се правя избор и печели прясната риба - шаран, таранки, пъстърва. При разговора с д-р Михайлов той препоръча рибен ден и когато споделих притесненията си, че предпочитам пържени таранки, той одобри избора ми. Притесненията идват от пърженето. Но си мисля, че ако само рибата веднъж седмично е пърженото нещо в менюто ми, то едва ли ще има кой знае колко негативни последици. Още повече, че пърженето като начин на готвене, от години е сведен до минимум в моята кухня. След срещата ми с доктора по-смело включвам и таранките и шараните. А те имат един много голям плюс - тукашни са си.  И за утре си имам шаранче, което миналия ден си купих, изчистих и метнах във фризера. Добре де, бяха две, за да има и следващата седмица ;)
Увлякох се, това си е за утре, а днес... оризът си ме чака.
И движението... хайде да се пораздвижа...
Знам си... и днес ще ми е успешен денят ;)

.