сряда, 27 февруари 2013 г.

след детокса

Денят след детокса е ден за захранване. Правилото е да се закуси с плод - имах портокал. Преди обед, около единадесет часа е ред на 2-3 супени лъжици овесени ядки със стафиди по желание. Аз им сложих само мед. И лъжичка пшенични трици, че така по-добре се усвоява калция от овесените ядки.
За обед си сварих картофки. Вечерята беше малко супа от корени с малко извара и 3 малки сърмички /три хапки/.
Отчетът за днешния ден е - успешен ден на захранване.
Ще трябва да направя всичко възможно и невъзможното, за да не върша хранителни глупости този месец.
Спи ми се вече...
Лека нощ!

.

вторник, 26 февруари 2013 г.

четвърти ден

Четвъртият ден на детокса по пълнолуние е в края си. Успешен е.
Вярвам, че ще е успешен и утре деня на захранването. Дано този път след детокса да нямам проблеми с храните и количествата...
Нямам обяснение за почти постоянната ми умора тези дни. Спомена ми от първите детокси е, че имах много, изключително много, енергия и приповдигнато настроение. А сега ми е все отпаднало, не ми се прави нищо, дори ми се плаче и... Не успяха и мрачните мисли да се изметат от мен... Е, имаше и няколко часа, в които посвърших нещо, но като цяло умора ме владее. И студ...
Не мисля, че причина е детокса. Той по-скоро оправя такива неща, явно е друга причината.
Искам по-скоро пролетта да е тук. Имам нужда от цвят и топлина. А навън е по-скоро есенно-мъгливо и дъждовно. Поне дъжд да беше, а то... росоли и набива... Искам пролет!

Сега боря студа с топъл чай за лека нощ.
И... лека нощ!

.

понеделник, 25 февруари 2013 г.

решение и музика



Днес ми беше третия детоксов ден. Цитрусови сокове и топъл чай. Чувствам се добре. Може би има в мен някаква умора в повече. Възможно е да е и от времето - все облачно и мрачно.
Би трябвало утре да е денят ми за захранване. Привечер взех решение да продължа и утре със соковете. Набавих си необходимите плодове. Сигурна съм, че още един ден ще ми се отрази добре. Дори и на психиката.
Не усещам никакъв физически дискомфорт. Никакви мисли за храна не ме преследват. Върша си домакинските задължения без проблем. Включително и готвенето на всичко.
Върша си и професионалните задължения. Дори с някаква по-голяма концентрация. Вчера дори завърших нещо, което ми беше неприятно и все го отлагах.
И още нещо забелязах. Много често ми се доспива в следобедно време. Но ето вчера и днес не съм си помисляла за такова нещо. Вярно, че вчера полежах... беше ми студено и уморено. Но днес не съм и полягала. Снощи, довършвайки отлаганата работа, се поовъртях и малко позакъснях с лягането. Но тази сутрин се събудих без аларма още в шест часа. Станах преди седем и... до сега. Мислех по-рано да си лягам тази вечер, за да си изпълнявам добрите навици, но се заслушах и... дори забравяш, че ти се спи ;)
Е, време е...
Лека нощ! :)

.

събота, 23 февруари 2013 г.

в събота

Ето, цяла седмица не мога да се докопам до тук :)
Значи не скучая ;)
Сега поред...
Ето един от портокалите, които изцедих за вече редовния си детокс по пълнолуние. Не бях виждала такива, но ето... случи ми се. Беше сред другите... нормални... И така, днес е първия от трите дни. Нещата не са толкова розови, колкото ми се искаше.
Сутрешно кантарът ме разочарова... ама много. Бях решила известно време да не го виждам, защото бавната му промяна беше започнала да ме демотивира. Но тази сутрин... направо е безмилостен. Толкова много не съм го виждала цяла зима. Не стига, че не е слязъл надолу, ами и... Ужас!  Имам малка надежда да е от ПМС-то... Ще си покаже. Е, истината е, че дрехите нямат това мнение, но нямат и друго... дето е желано.
Каквото е, такова е...
Значи, сега трябва да предприема по-драстични мерки. И да спра със забравянето на добрите навици. Време има за всичко и за още дори. Само ми трябва по-добра организация и постоянство. А, и никакви издънки да не се толерират!
Хубавото, което днес не ми позволи да се срина до дъното е, че вече втора седмица сутрин правя йога. След петия ден се наложи малко ремонтни дейности по кокалите ми, че онази болка в ставите не ми харесваше. Един добър масаж с подходящите техники и процедури свърши работа. От вторник до днес все по-добра ставам. И ще продължавам. Защото ми харесва, усещам се по-гъвкава, по-свежа и по-спокойна.
То, спокойствието, си има много компоненти, но чувствам, че една е точно тези упражнения.
А и началото на днешния детокс го очаквах, не толкова с нетърпение, колкото с едно осъзнато желание, че ще правя нещо хубаво, много хубаво, за себе си.
Денят почти отминава. Мрачен и не особено приятен ден. Но си имаше около два часа по обедно време със слънчице, та малко градинска работа ми се отрази доста добре. Леко уморително, но доста освежаващо. Умората е една такава... топла и доволна.
Детоксикиращите дейности, сокове и топъл чай, са в график и ми дават увереност, че съм успешна днес. Независимо от сутрешното изживяване.
Сега имам нужда от гореща вана за краката. Усещам студ, който е естествен за такъв ден и топлината във всяка форма е добре дошла.
Искам по-скоро да съм по-оптимистична...

.

събота, 16 февруари 2013 г.

новото ми вдъхновение

За пролет си мечтая...
И за лято...
Докато случи се, сутрините ми ще са в компанията на кундалини йога. Решена съм и после да не изоставям новата си любов. Мисля, че мога да определя така новото си вдъхновение.
Днес е четвъртия ден, в който сутрин правя комплекса от упражнения, и техники. Не всичко е приятно. Но неизбежни се оказаха мускулната треска и временните неразположения, които ме съпътстват. Не могат да ме демотивират, защото вече виждам развитието. Първия ден беше някак доста еуфорично. Втория ден беше по-лесно, по-гъвкаво ми беше. Третия ден мускулната треска в бедрената и тазобедрената област бяха леко неприятни, но усещането за релакс и лекота след комплекса... незаменими. Днес усещането за болка избледня. Все още има момент на мускулен дискомфорт, но съм уверена, че утре ще е още по-слабо.
Не ми минава никаква мисъл, че мога да се откажа. Сериозни резултати не могат да се очакват за няколко дена или дори седмици. Сигурна съм, че тези ми занимания биха могли да ми носят само ползи. Защо пък да не се възползвам? Необходимо ми е само постоянство...
Възможност за мен да докажа и да си докажа, че мога!
Защото мога...

.

сряда, 13 февруари 2013 г.

кундалини йога

"... нещата се случват. Когато и каквито трябват..."
Ей така завърших миналия ден писанията си тук.
В понеделник попаднах в нета на откъси от програмата на кундалини йога. До този момент имах някаква идея, но доста малко. Тия дни поизчетох тук-там. Още вечерта си поръчах един диск с програмата, която ме интересува. Тази сутрин беше при мен. Естествено е, че веднага я изпълних. Преди да започна ми беше замаяно, уморено  въпреки, че уж бях спала цяла нощ... Накратко - стана ми спокойно и ведро.
Усещам, че това е моето нещо, в търсенето ми на нещо подобно. И така... ентусиазирана съм.
Има - няма два-три часа, в които поразгледах още и попрочетох още доста из нета... невероятно! Преглеждам блоговете, които чета и... кундалини йога... Не вярвам на очите си. Не е възможно такива съвпадения. И не какво да е, а същото... Нямам думи...
Та, това е със случайните съвпадения...
А за програмата... Ще пиша със сигурност много. Но нека мине малко време. Все пак днес ми беше за първи път. Определено ми допадна начина, по който е представена програмата. Чувствам си я като моята програма :)
Ех, пак окъснях... отивам да си лягам, че май нямам търпение да се съмне и... ;)
Лека нощ!

.

вторник, 12 февруари 2013 г.

вегетариански размисли

У дома си имам две вегетарианки. Вече мога да ги нарека така... след година и половина.
Признавам си, че не приех с голяма радост решението им, категорично ми поднесено в един летен ден. Не заради идеята, а заради това, че няма да получат разбиране от другите, а не бях сигурна как ще го понесат те. И още една причина - не бях сигурна, че няма да се хранят едностранчиво.
Сега нямам притеснения. Радвам се, че внасят разнообразие в менюто си. Сега са по-отговорни към себе си. Радвам се, че обсъждаме начина на хранене, храните... Заедно експериментираме нови добавки, нови продукти... Интересно е за всички да откриваме естествения вкус на истинската храна.
Преди години в дома ни влизаше киселец във вид на четири - пет листенца в пролетна салата. И това беше... събитие. Сега киселецът / на снимката / е доста чест гост на масата ни. Отглеждаме си го от пет - шест години ;) Дори вчера направих ориз с киселец... Харесва се и на невегетарианците у дома ;)
Не веднъж съм се замисляла за себе си. Никога не съм била голям любител на месните храни. У дома се използва месо в нормални количества. /навярно определението нормални за всеки е различно/. Нека кажем, че един - два пъти седмично...
От средата на декември по свое желание... без принуда външна... за себе си реших, че нямам нужда от месо. От тогава до сега... преди седмица направих опит, по желание...  След това съжалих... завърна се главоболие, което осъзнах, че съм позабравила. Не знам...
Във всеки случай, мотивите ми са единствено породени от желание да се чувствам по-добре. И от опит да слушам вътрешния си глас...
Времето ми без месо... случи се лесно. Сигурна съм, че няма да ми е проблем и напред... До кога... когато...
Спрях да се заричам... за каквото и да е. Няма смисъл. Не е примиренческо. Осъзнах, че нещата се случват. Когато и каквито трябват...

.

неделя, 10 февруари 2013 г.

малко мисли

Повод да се върна днес към нещо споделено преди време бе коментар, в който анонимен гост искаше повече информация. Тогава бях сложила снимка на книгата, но явно е изчезнала от нета. А днес, след търсене на нова снимка, попаднах на няколко места с коментари и мнения. Беше ми интересно да поразгледам и попрочета.
Изводът ми е един. Не е от днес. Проблемът е в мислите, в мотивацията. От там нататък е следствие.
Решението не е за ден или седмица. Не е дори и за месец или два. Решението е за цял живот. Нарича се начин на живот.
Ей, затова все още съм в търсене на пътя си. Пътеки имам много. Вече. Изборът ми е голям. Дължи се на натрупаните знания и опит, донякъде.
Вече знам едно - не е единствена пътеката, която до пътя ще ме води. Все още понякога се връщам по изминатото. Понякога и криввам в храстите бодливи или в мочурливо блато. А после пак успявам да се върна на слънчева пътека... Важното е, че успявам...
Време е за сън сега...
Лека нощ!

.

петък, 8 февруари 2013 г.

започнато

Започнах...
Тази седмица открих сезона на кростренажора на терасата. Вече температурите са по-човешки. И пролет си създавам с движението.
Четох някъде, че февруари е месеца с най-много умора и лошо настроение. То, за кой ли месец го не писаха ;) Обаче, склонна съм да повярвам за февруари.  Умората от есенните и зимните мъгли и студове се е натрупала в сетивата ни. Ето, зимата все още е тук, но пролетта е толкова желана. Копнежът за промяна в слънчеви цветове е силен и неустоим.
Да, не му устоявам... И това ме радва и изпълва с жизненост. Желание за движение и прегръщане на всеки слънчев лъч. И търсене на всяка възможност за усмивка от сърце...
Това е...
Подреждам дните си по пролетен тертип...
И пролетно е в мен...
Въпреки снежните парцали, които февруари е решил да сипе днес.
Обещавам си, че каквото и да се случи в деня до края, ще си държа на пролетния полъх... Искам... и го заслужавам...
Днес... е пролет в мен...

.