четвъртък, 31 януари 2013 г.

искам пролет

Искам вече пролет.
Истинска и цветна.
Жизнена и енергична.
Хубаво е през зимата в къщи. Експерименти с храненето са възможни. С детоксите са даже и успешни.
Обаче тия промени на времето... в повече ми идват. Като ще е студено, нека е. Ден студено, два с топляк, три с мъгли... В повече ми идва. Ама в много повече.
Искам си и движението. Защото каквото и да си говорим и убеждаваме... в къщи... няма как... В сферата на добрите пожелания е само. Като не може прозорец да се отвори, на терасата да се отиде...
Има и нещо що-годе прилично за отчитане. Кантарът е послушен. Добре, ама аз искам вече да се сууурне по нанадолнището ;) Затова си чакам пролет.
Искам си пролетта. Ето, януари си отиде. Февруари е мъниче. А март за пролет ще броя...
Искам вече пролет...

.

неделя, 27 януари 2013 г.

третият ден

Третият ден си отива. Успешен!
Отчетът е - успешен трети ден на детокса по пълнолуние!
От трите дена, този ми е най-добрия. И аз съм по-добра ;)
И енергията ми беше на ниво. Дори не го очаквах. Е, не съм извършвала подвизи, но пък две разходки за един ден... повече от добре си е. Сутринта, по възхладничко време, разходката ме освежи и изпрати в немилост сутрешното ми замайване и опит за главоболие.
Следобедната ми разходка бе неочаквана и непредвидена. Тъкмо си предвидих следобедна дрямка и приятелка ме покани на разходка по алеята. Не се изпуска такова нещо. И ето, над два часа разходка преди мръкване. Като казвам разходки, не е някакво си влачене и мотане, а си е направо по-бързичък  ход.
Такаааа.... като гледам часовника, скоро си е време за Сънчо.
Утре ще трябва да се захранвам. Не се притеснявам. Всичко съм си планирала.
Ще започна с ябълка утрото. Към десет ще си хапна 2-3 лъжици овесени ядки. За обед ще си приготвя едни изкусителни картофки с розмарин. Дааа... планирано е. Лесно е. Вече е изпитано ;)
Сега изпълнена с доволство от успешните ми дни се усмихвам и... абе, добра съм си ;) ;) ;)
Лека нощ...

.

събота, 26 януари 2013 г.

ден втори

Ден втори на детокс по пълнолунно време...
Снежно е и бяло е навън. Направих си разходка ранна по сутрешното време. Харесвам такива дни от зимата. В ранната сутрин на съботния ден са малко разхождащите се безцелно. Липсата на хора е особен чар на времето, което предизвиква мисли за топлина.  Вятърът се е скрил някъде и се радвах на хармоничния танц на снежинките. Целувките им са галещи и усмихващи. Обичам да вървя в снега и да си правя път. През повечето време така вървях. А после топлината на стаята е още по-уютна...
Сега, в средата на деня, си пия сокове и топъл чай. Чувствам се добре. Леко ми е. А днес ми е и спокойно. За разлика от вчера... когато дори и аз не се понасях... Слагам го в графата минало... дано и други го сложат там...
Процесът на детокс си върви по правилата. Разбира се, с обичайното усещане за студ. Помагам си с по-топъл чай. Обмислям и топла вана за крака, но сигурно в по-късен час е я направя.
Има и нещо по-различно в този детокс. Липсва ми енергията, която усещах при предишните дни. По-скоро е на талази. Ту я има, ту я няма... Май ще е най-разумно да подремна в съботния следобед. И приятно ще е...
Толкова... отивам да се хоризонтирам ;)

.

петък, 25 януари 2013 г.

старт

Два дни преди пълнолуние...
Старт на тридневния детокс по пълнолуДно време.
Харесват ми тия дни. Очаквах ги с особено вълнение.
Днес възлагам на тези дни и друга мисия. Много искам и се надявам този детокс да отчете резултати не само на физическо ниво. Трябва ми и /как да го нарека по-точно/ разчистване на мисловно ниво. Искам да се отърва от мрачни и негативни мисли.
Дали ще успея...
Ще си покаже...
А днес си пия сокчета и чайчета...
Ха, наздраве!

.

сряда, 23 януари 2013 г.

в зимен ден с ухание на пролет

Дните са зимни... според календара.
А уханието на пролет е толкова силно и желано.
Усещането, че е време за пролетни мечти, напира с нетърпение, присъщо за предстоящия сезон.
И желанията за промени в мен са силни и с особен ентусиазъм ме владеят.
Мисля, че открих за себе си метода на детоксикацията по пълнолуние. Няколко дни в месеца, които ми носят много лекота, особена яснота и неописуема енергия.
Не са за подценяване и неделните плодово - оризови дни, които си обещах и до сега не съм пропускала неделя, с изключение на неделите, в които се случва детокса.
От няколко месеца информацията ми за Житния режим на Учителя Петър Дънов се увеличава и сякаш достига до мен в точния момент. Разбрах, че доста хора правят такъв режим. Това не е диета, има много, много по-дълбок смисъл не само на физическо, но и на духовно ниво.
Само до преди месец, бях сигурна, че не съм готова и едва ли скоро ще бъда готова за подобна стъпка. Преди около две седмици тези ми мисли се разколебаха. В мен имаше неувереност, че мога, но се развиваше и необяснимо желание да се опитам... Сега почти нямам колебания.
Режимът се състои от три части по десет дена - подготовка, същинска част и захранване. Той също е обвързан с лунните и земните цикли. В момента е фазата на подготовката. Започнах...
Същинската част е от 30-ти януари. Имам намерение да използвам дните преди пълнолуние за детокса. Прочетох, че някои съчетават детокс с Житен режим. Ще опитам...
Вече си подготвих плодовете /лимони, грейпфрути и портокали/ за детокса, който ще започна в петък. Знам, че няма да имам проблем. Вече го правя няколко пъти и очаквам отново много енергия и лекота. Подготвих си и жито за покълване, изчистих си го. Днес си подготвих и орехите, които ще са ми необходими за същинската част на Житния режим. Ябълки си имам...
Значи, накратко... готова съм за нещо, което ми е познато и за нещо непознато, но очаквано с особено силно вълнение... Не мога да го обясня. Не се и опитвам.
Дали ще успея?... Вярвам... Надявам се... Мисля позитивно...
И искам... Много искам да успея... За да си докажа, че мога...
Защо има нужда да си доказвам?... Не знам... така го чувствам...
Да видим къде ще ме отведе интуицията...

Пак закъснях с лягането... трябва да поправя добрия си навик ;)
Лека нощ!

.

неделя, 13 януари 2013 г.

плодово-оризов ден

Не е лошо, даже е много добре, един път седмично да се прави плодово-оризов разтоварващ ден.
Използват се един килограм плодове на 5 порции разделени. Прави се варен ориз - около 50 грама ориз се сварява в един литър вода. Без сол! Става като супа.
Вариантите за овкусяване са два - с подправки /без сол/ по желание или сладък вариант, с мен и канела, като не се прекалява с меда. Безсолния ориз ми е трудно да си го представя да го хапвам. Затова си избрах сладкия вариант.
Вече съм правила такъв ден два пъти. Добавям лъжичка мед и лъжичка канела. Единия път беше с бял ориз, другия с кафяв. Днес ще заложа пак на кафявия, заради убедеността ми, че има повече полза от него.
Добре е да се изпие поне двa литра по-топла вода или чай. Вече съм напред с половин литър чай. Закусих и 200 грама ябълки.
Време е да отида да сготвя обяд за другите и моя си ориз. Дали ще изненадам ако призная, че съм предвидила оризов ден и за другите... Е, добре де, ориз ще е, но ще им го сготвя със зеленчуци.
Розата на снимката е лятна... Имам нужда от топлина и усмивки тия дни... Розата ми дава...
Усмивки... :) :)

.

четвъртък, 10 януари 2013 г.

алтернативно дишане

Понятието алтернативно дишане срещнах преди... двадесет и пет години. В една от първите книжки за йога, които ми попаднаха. От тогава срещи с йога и дишането съм имала и по-топли, и не толкова близки.
Ще каже някой - какво толкова, нали всички дишаме... Да, дишаме... Обаче...
Разпиляна съм. Или, може би пък, в живота ми е имало различни приоритети. От скоро се завръщам към... не знам точно какво да кажа. Защото е като връщане към интересите ми, към забравени и потулени мисли, към... себе си... може би...
Както и да... по-важното е, че връщането е на по-високо стъпало от пътя ми. В последната година поне три пъти информацията за алтернативното дишане ме застига и ме повежда напред и... ме изоставя... Да, ама до сега. Защото сега... аз я хващам и няма да я пусна.
Добре е да спомена и за същността на дишането. Ето накратичко:
Изпълнение: Заема се една от медитативните пози или се сяда с изправен гръбнак. Поставя се десния палец върху дясната ноздра в областта на горната част на хрущяла,  без да се затваря, а безименния пръст в същата зона върху лявата ноздра. Издишва се свободно.
Притиска се  с десния палец дясната ноздра. Вдишва се през лявата ноздра плавно и дълбоко, като се брои до 8. Затворя се лявата ноздра с безименния пръст и без да се задържа въздуха в белите дробовете, веднага се отпуска десния палец и отваря  дясната ноздра. Плавно и напълно се издишва през дясната ноздра, като се брои до 8. Без да се задържа дишането се поема въздух през дясната ноздра,  като се брои до 8. Затваря се дясната ноздра, веднага се отваря лявата ноздра и се издишва плавно и напълно през лявата ноздра като се брои  до 8. Това е 1 цикъл. Дишането трябва да бъде без усилие. Започва се с няколко /3 - 4/ цикъла, след това постепенно се увеличават до достигане на 15-20 цикъла 2 - 3 пъти дневно.
Срещала съм изписани доста ползи от такова дишане. Признавам си, заинтригувана съм. Имам леееки подозрения за позитивното влияние от непостоянния ми и разпилян опит. Сега съм решила, че ще заложа на постоянството в мен. Ако ли не, ще си потърся и ината ;)  Казвали са ми, че си го имам в изобилие ;) ;)  /тихо да не чуят децата, че... къде ще ми иде авторитета ;)/ 
И така... Да дишаме...
Лека нощ!

.

вторник, 8 януари 2013 г.

пчелния прашец

Така изглежда пчелният прашец в бурканчето. Разноцветни зрънца...
Срещата ми с пчелния прашец е от преди петнадесетина година. Тогава за пръв път си намерих и видях какво е това чудо, за което поне десет - дванадесет години по-рано прочетох в една книжка.
Разбира се, че първо аз го опитах и експериментирах с приема. На този етап цената, на която го намирах бе доооста недопустима за мен, затова прашецът бе повече екзотика в живота ми, отколкото редовен прием, при който да отчета каквито и да е ползи. Преди десетина години успях да го намеря на достъпна цена - от пчелар. В търсене на естествени витаминни добавки за децата, две-три години смесвах пчелен мед и прашец, и през зимата по една-две лъжички бе ежедневие за децата. При болести - дозата се увеличаваше. За себе си утвърдих приема на прашеца накиснат във вода от вечерта.
Има различни начини на прием. Препоръчва се приема да е с вода, кисело мляко, мед... Опитвах всичко, но за себе си избрах водата. При първия прием ми се стори странен вкуса, някак блудкав. Не очаквах, че ще продължи дълго, но... нали съм си платила си наложих да го изпия, напомняйки си всичките ползи, за които бях чела. Само след седмица особения вкус ми липсваше, ако вечер съм пропуснала накисването на лъжичката прашец. След това разбрах, че всяка опаковка пчелен прашец си има свой вкус. Това зависи от цветната паша на пчелите. За предпочитане е прашец, който има разноцветни зрънца. Това е доказателство, че ще има по-богат вкус и вероятно повече и различни съставки. За мен вкуса е на мед и цветя... Не е необходимо да пиша за състава и ползите на пчелния прашец. Такава информация има доста в интернет. 
От тази есен всяка сутрин /е, почти всяка/ на масата в кухнята има три чаши с прашец - за мен и децата. Те също възприеха този начин на прием. Това е един успех за мен. В прашеца се съдържат всичките 22 необходими ни аминокиселини, в това число и 8-те незаменими. Това е една чудесна добавка за вегетарианците у дома. За сега имам успех само с 50% от вегетарианците по простата причина, че само толкова са край мен ;) Надявам се, че с пример и убеждения да достигне прашеца и до другите 50%   ;)
От години пчелния прашец е едно от най-добрите неща, които мога да направя за здравето си и за здравето на децата ми. Надявам се, че един ден и те ще го прилагат в своите семейства. Убедена съм, че с пъти е по-добре този начин на добавяне на витамини и минерали, отколкото опаковката в аптеката.
Стига с одата за прашеца ;)
Навън е сняг и студ. А аз си изпих цветния прашец и съм готова за цветен ден ;)
:):):)

,

понеделник, 7 януари 2013 г.

ден за релакс

Ден за релакс.
Ден за захранване след детокс по никое време.
Успешен ден, откъдето и да го погледнеш.
Масажът си избрах по обедно-следобедно време и после спах... спах...
За пръв път ходя на такава процедура след разтоварващи дни. Усещането за лекота и безболезненост беше като никога...
Легнах си в нормално време, дори преди 22 часа. Спала съм без пробуждане до преди малко.
Истински ден за почивка беше...
Вече е понеделник, втората седмица на новата година и настроението ще е с по-висока степен на  необходимост за работа.
Тогава...
На работа ;)
За успешен и усмихнат ден е време...
На снимката е вчерашната ми закуска - пчелен прашец. Днешната порция ме чака в кухнята.

.

неделя, 6 януари 2013 г.

неделния ден

Неделният ден е тук...
След пет часа сън се повъртях в леглото и... станах. Наспала съм се. Това май ми харесва, имам повече време.
Решено е за днес да бъде ден за захранване.
Доволна съм, че си направих детокс по никое време. Успехът бе с мен. И още е ;)
Освен усещането за студ, което ме хвана втория ден, май друг дискомфорт не съм имала. Бих го определила като най-лекия, лесния и комфортен детокс. Той е трети, проведен по този начин. И няма да е последен. Сега  очаквам с нетърпение /да, така е/ пълнолунните дни, за да го направя пак.
Пристрастеност ли усещам ;)  Хе, по-добре такава, отколкото... няма да споменавам другите, които искам да са минало за мен.
Усещанията ми по време на дните за детокс, а и след това, са невероятна лекота на физическо ниво. Може би по-добър сън - ето наспивам се бързо. Все още го осъзнавам, защото и преди сънят ми беше приличен. Е, с някои изключения. Огледалото, и то споделя суетата си. А може би най-осезаемото усещане е само мое, не се вижда - по-ясна и чиста мисъл. Отделно се забелязва спокойствието ми и поносимоспособността ми за някои дразнители. Тук, все още има какво да се желае, но... нали пътят е ясен ;)
Разбира се, че си давам сметка, че тези чудеса не се случват само от едно. Все пак аз съм една цялост, на която й влияят много неща. Детоксът, сам по себе си, не е панацея. Той е едно от нещата, които могат и правят животът ми по-здрав.
Пожелаваме си здраве по всеки повод, за всеки празник... Казваме си - нека е здраве, другото е лесно... Нека е. Но то не става с магическа пръчица. Трябва да се положи и някакво усилие. Казвам  усилие, като съвсем нямам предвид усилие с измерението му на Сизифов труд. Необходим е баланс. В усилието, в желанието...
Намислила съм си днес и една... глезотийка. Е, не е само за глезене, полезно е. Ефектът от тази процедура отново не е панацея, но е една стъпка по пътя ми към здравето. Ще отида на масаж... цялостен, много процедури в едно. Какво пък... заслужавам си го. Началото на годината... Все още не съм го правила веднага след детокс. Мисля си, че ще има по-добър ефект. Ще си покаже...
И така... Денят неделен е вече тук. Да го започвам...
Усмихвам се...

.

събота, 5 януари 2013 г.

в събота

Решено е...
Снощи реших, че днес продължавам с трети детоксов ден.
Просто нямаше как да е друго, след усещането за лекота и енергия, които имам в тези дни.
Е, вече го започнах деня. Литър чай си направих и вече е изпит след десетте грама английска сол. На ред са четирите литра разреден цитрусов сок...
Дори и мисълта, че днес ще сме на гости при мама и татко не ме притеснява. Не очаквам аплодисменти, но и няма да се впускам в обяснения. Решението ми е резултат от следване на интуицията ми, която не ме е излъгала до сега.
Интуицията... едно такова "животно" дето се не види, не пипа, обаче... толкова осезаемо, когато му се позволи да се прояви. Да, точно така - да му се позволи... Напоследък... е, не съм луда, а и да съм, какво значение има, след като слушайки този вътрешен глас ми е добре, а и на другите край мен им добре... Освен това съм и... по-добра ;)  Питайте ги у дома.... /ха ха ха.../
Е, аз продължавам да си слушам интуицията и по-късно ще знам дали утре ще се захранвам или... ще последвам еретичната мисъл да остана още един ден на сокове... Ами, да... еретична - нееретична, ама като се погледна в огледалото и видя сияещ поглед, чиста кожа и усмивка... защо пък да не продължа детоксикацията си? Това ще се знае в късния следобед, до тогава интуицията ще си е казала думата, знам го ;)
Време е за... тръгване...
Усмивки в деня! :) :) :)

.

четвъртък, 3 януари 2013 г.

днес реших

Днес, денят е детоксов по всички правила с изключение на времето - не е пълнолуние.
За мен, днес е без значение състоянието на луната. Леко ми е, енергично ми е. Нищо друго не искам. Само това ми е достатъчно, за да се почувствам като нов човек, като успял човек.
Успяла съм. В намеренията, в плановете и в реализацията...
Днес реших - продължавам и утре. Осигурих си плодове и за утрешния ден. Не искам да казвам твърдо, че ще продължа и в събота. Утре ще го почувствам решението, което трябва да взема.
Утре ще се върна към добрите си навици отпреди празниците. Тибетските упражнения ще са номер едно. Сега се сещам, че съм позабравила за алтернативното дишане. Позабравих използването и на рейки. Ето, три добри навика, които от утре ще си напомням и ще използвам.
Днес, въпреки полубезсънната нощ, не съм придремвала. Надявам се на хубави сънища тази нощ...
Лека нощ!

.

следпразничен отчет

Успях!
Кантарът следпразнично ме радва. Няма желания за посока нагоре. Другият ми ориентир са дрехите - не са ми отеснели :)
Това ме радва, защото успях. Истина е, че след тези празници се чувствам леко и спокойно. Не мога да кажа, че не се изкуших от сладости, но не прекалих с количествата. Толкова съм доволна... Истина е... толкова ми е леко, че ми се и танцува :)
Сега... Начало е. На годината, на месеца...
Значи... Време е за планове и обещания... пред себе си ;)
Поставям си цели тримесечни. С вдигната летва, но с възможност за преодоляване. Защото най-силно мотивират успехите. Имам нужда от успехи, пък нека да са и малки... И нека да са повече... Тогава няма значение колко малки ще са стъпките, щом целта е по-близо.
Отдавна си бях решила след празниците да си направя разтоварващ ден или еднодневен детокс. Нямаше конкретна дата, но вчера се прибирах и... реших... купих си цитрусови плодове за днешния ден.
Снощи си легнах рано, според добрия навик, който празнично се беше пообъркал малко. Всичко добре до... сред нощите. По-скоро, до малките часове - два - три...
Ами сега? Полежах, полежах и като разбрах, че Сънчо си е отишъл... хайде тук.
Имам нужда от "тук". Когато съм "тук", усещам, че съм по-силна и можеща. Усещам се по-успешна. А после е по-лесно да бъда успешна и навън...
Плановете и обещанията са ми добре обмислени. Здрав разум във всяко има. А в мен има енергия. Истина е, че дори за мен е изненада... неочаквано много енергия имам.
Всъщност, може и да е логично... Ха, сетих се нещо, но подлежи на проучване и изводите тогава тук ще изложа.
Дааа, вече е 4:00... Време си е за ставане ;)
Добро утро!

.