Не откривам топлата вода.
Та... вчера сядам да обядвам и си давам сметка, че бързам. Осъзнах, че бързам, сякаш някой ме гони. Разбира се, че не веднъж съм чела, колко е важно хапката да се дъвче дълго. Препоръки да се дъвче по тридесет и два пъти, колкото зъби имаме. Къде е логиката не знам, само споменавам факти. Препоръки и за четиридесет пъти... Е, това не знам откъде е. Не на последно място се сещам, че йогите препоръчват храната да се пие, а течностите да се дъвчат...
Смисълът да се обръща такова внимание на дъвченето на храната е безспорен. И не на последно място това отнема време. А точно от време има нужда сивото вещество. Докато стигнат сигналите от стомаха до главата, че му стига тази храна, а после и обратната връзка от горе надолу да се спре с поемането на храна... някои са измерили, че са необходими двадесет минути.
След толкова мисли и размисли по темата се спрях. Оставих си вилицата. Всъщност и препоръка да се оставят приборите между отделните хапки също съм срещала. Не отричам зрънцето смисъл и в това. Започнах да броя /на ум, разбира се ;)/... Само десет пъти! С усилие!
Това беше много голяма изненада дори за мен. При следващата хапка приложих повече усилие. Преброих до осемнадесет. А после до двадесет и седем. Ехе... това си е геройство - тридесет и четири пъти! Вярно, усилие си е. Но ми беше забавно и определено съм доволна.
Приложих го и на вечеря. Успешно!
Та... сега си мисля, че не е трудно. Един навик, който очаква да ми стане мой положителен навик ;)
От два-три дена ми е някак... ентусиазирано и особено леко.
Хайде и днес ще е така, искам го ;)
А пък и мирише на пролет...
.
