кортикостероиди - една голяма гадост

В днешния век на информираност, доста информация може да се намери. Ето какво намерих днес в нета:

Вторично затлъстяване. Среща се при:
- хиперглюкокортицизъм;
- хипотиреоидизъм;
- псевдохипопаратиреоидизъм;
- хиперинсулинизъм;
- диабет;
- поликистоза на яйчниците;
- хипогонадизъм;
- хипофизни аденоми – хромофобни, базофилни;
- медикаменти – кортикостероиди, антидепресанти;
- депресия;
- менопауза;
- бременност.
Та, ей това подчертаното с червено... - кортикостероиди - то е нещото, което по особено ясен начин усетих. Усетих на себе си.
Някой ще каже - не е възможно от някакъв си спрей за нос, да се получи. Не знам... но е факт. Лекарят, на който в момента имам доверие, ми каза, че по принцип е възможно, но не би трябвало да е основната причината за процеса. И все пак всеки е различен. Затова моите съмнения остават. Още повече, че нямам никакви други обяснения за случилото се.
Лекарството, което лекар ми изписа заради някаква си алергия, започнах да прилагам преди два месеца. За месец... Само седмица след началото се зачудих какво става с кантара ми. Бях готова да го хвърля. Точно тогава всичко, което си бях създала като хубави навици от лятото, си изпълнявах и то доста стриктно. А кантарът... дори не стои на едно място, а хукна нагоре... Вече се успокои и си седи там, където бях в началото на лятото.
Не знам какво да правя, какво да мисля. По едно време зарязах всичко, което правех. След няколко дена се върнах и сега, въпреки, че не отчитам никакъв резултат, продължавам да се придържам към начина си на живот, в който има място за хубавите ми навици.
В последно време осъзнах какво ми се случи. Преди се чувствах в една емоционална дупка без да разбирам какво и откъде ми дойде. Не, че сега знам кой знае какво, но поне спрях да се обвинявам за нещо, за което знаех, че не съм аз сгрешила.
А сега не знам накъде. Лутам се в търсенията си, но не искам да се отказвам от това, в което съм убедена, че е добро за мен. Спрях да мисля кога ще подменя гардероба си с по-малки размери. Разбира се, че искам да е скоро, много скоро.
Миналия ден бях на профилактичен преглед на ехограф. Чух и видях само най-хубави неща. Това ми дава и някакъв мотив да вървя напред по същия път. И вече ще си подбирам по-добре лекарите.
Вероятно тези съставки в лекарствата са жизненоважни за някой, далече съм от мисълта да отричам всичко. Само споделих един мой опит, за съжаление доста емоционално изтощаващ ме.

Оставам си оптимист. И продължавам да си търся пътя...

.